Поне малко зелено

Начало книги

Огромното тъмночервено слънце пламтеше на виолетовото небе. На хоризонта зад кафявата равнина, осеяна с кафяви храсти, се виждаха червеникавите джунгли.

Макхари се отправи с едри крачки към тях. Търсенето в червеникавите джунгли беше трудна и опасна работа, но крайно необходима. Макхари беше пребродил стотици такива гъсталаци; този път му предстоеше да огледа още един.

— Да вървим, Дороти — каза той. — Готова ли си?

Малкото същество с пет крайника върху рамото на Макхари не отвърна нищо — впрочем както винаги. Дороти не умееше да говори, но на нея можеш да й приказваш. Такава или инаква, все пак е компания. Дороти беше толкова лека, че предизвикваше у Макхари странно усещане — като че ли през цялото време на рамото му лежи нечия ръка.

Дороти беше с него вече… колко години? Не по-малко от четири. Той е тук вече пета година, а с Дороти са заедно вероятно около четири. Той причисли Дороти към слабия пол само заради мекотата, с която се отпускаше на неговото рамо — точно като женска ръка.

Читать дальше →