Да обичаш отново

Начало книги

— Позволих си да вляза.

Той не знаеше, че тя носи очила до момента, в който главата й се вдигна стреснато при звука на гласа му. Тя ги свали и ги остави върху разпиления пред нея на бюрото в стил „Кралица Ана“ ръкопис. Моливът също се изплъзна между пръстите й и падна върху листовете. Дясната й ръка се притисна към гърдите несъзнателно, сякаш да успокои ударите на сърцето й.

— Изплашихте ме, мистър Норт.

— Извинете. Всъщност съм съвсем безобиден. — За момент му хрумна, че в сравнение с просторната, семпло мебелирана стая изглежда като неприлична татуировка върху гръдта на небесен ангел. Неприветливото й изражение недвусмислено подсказваше, че мястото му не е тук. Усмихвайки се подигравателно, той пусна на пода брезентовата си раница и свали очилата си. — Почуках на вратата, но никой не отговори.

— Може би трябваше да пробвате със звънеца.

Е, добре, тя не беше в настроение. Една жена с тегло около четиридесет и пет килограма — предположението му бе повече от щедро, — при това раздразнена. Май беше доста чепата, а? Щяха ли тези първи няколко мига да диктуват тона помежду им през следващите седмици? Не, стига да бе в състояние да го избегне.

Читать дальше →