Черното слънце

Начало книги

Петнайсетметровият траулер „Орловска звезда“ пореше ледените полярни води и стелещата се мъгла, която сякаш нямаше край. Морето беше необикновено спокойно и почти нямаше вятър, но навън температурата бе минус десет градуса и водата беше съвсем малко над точката на замръзване, тъй че времето не можеше да се нарече меко.

Александър Петров стоеше на руля в мрачната рубка. Обветреното му лице, бръснатата му глава и стиснатите му зъби говореха за бреме, което широките му плещи едва носеха. Той се взираше в тъмата пред кораба, заслушан в буботенето на тежкия дизелов двигател и редките приглушени сблъсъци на лед с корпуса.

Засега ледът се носеше по вълните на късове, през които траулерът спокойно минаваше на среден ход. Ала по това време на годината бързо се образуваше паков лед, който се разширяваше на юг като епидемия — там, където само допреди час е имало само открито море.

Петров управляваше кораба колкото с помощта на зрението си, толкова и интуитивно. Беше наясно с опасността: ако скоро не стигнеха до по-топли води, щяха да попаднат в капан и тънкият корпус щеше да бъде смазан много преди някой да се отзове на сигнала им за помощ.

Читать дальше →