Арена

Начало книги

Карсън отвори очи и видя бледо блещукаща светлина над себе си.

Беше горещо. Той лежеше на пясъка. На гърба му убиваше остър, стърчащ камък. Карсън се обърна настрани, след това седна, като се опираше с, ръце в пясъка.

„Сигурно съм полудял — си помисли той. — Или съм мъртъв. Или нещо друго?“

Пясъкът беше небесносин. Ярко небесносин. А небесносин пясък няма нито на Земята, нито на която и да е друга планета. Небесносин пясък.

Небесносин пясък под небесносин купол — нито небе, нито потон, а някаква затворена повърхнина. Карсън някак си знаеше, че тя е затворена и има край, въпреки че не можеше да види това.

Той взе шепа пясък, който се изниза между пръстите му. Тънките струйки се посипаха върху голия му крак.

Голият? Той беше съвършено гол и тялото му беше обилно изпотено от изтощителната горещина и беше станало небесносиньо на местата, на които беше полепнал пясък.

Но останалите места бяха бели. „Значи пясъкът е наистина небесносин — помисли си той. — Ако само изглеждаше така от светлосинята светлина и аз трябваше да бъда целият светлосин. Но аз съм бял — значи пясъкът е с такъв цвят. Небесносин пясък. Небесносин пясък няма. И такова място като това не съществува.“

Читать дальше →