Ад

Начало книги

Аз съм Сянката.

Аз бягам през града печални.

През мъки вечни скитам скръбно аз *.

Катеря се по бреговете на река Арно… задъхано завивам наляво по Виа деи Кастелани, продължавам на север, като се крия в сенките на „Уфици“.

А те не престават да ме преследват.

Стъпките им звучат все по-ясно — приближават се с безпощадна решителност.

Преследват ме от години. Тяхната упоритост ме принуди да се скрия в света на мрака… да живея в чистилището… да съществувам под земята като хтонично чудовище.

Аз съм Сянката.

Тук, на повърхността, вдигам очи на север, ала не откривам пряк път към спасението… защото Апенините скриват първите лъчи на зората.

Минавам зад площада с високата кула и часовника с една стрелка… провирам се сред подранилите продавачи на пиаца Сан Фиренце с техните дрезгави гласове и дъх на лампредото** и запечени маслини. Пресичам пред Баргело, отправям се на запад към кулата на Бадия и се притискам към Желязната порта в подножието на стълбището.

Читать дальше →