Пасажер

Начало книги

Катереха се нагоре и все по-нагоре и с всяка стъпка, която ги отдалечаваше от виещите се пътеки към близките селца, светът се разтваряше пред него в най-чистата си форма: безмълвен, древен, загадъчен.

Смъртоносен.

Николас бе прекарал по-голямата част от живота си по море, или поне достатъчно близо до морето, та да усеща уханието на риба и сол, когато вятърът задуха към сушата. Дори сега, когато наближаваха манастира и очакваха очертанията му всеки миг да изплуват от тежкото було на облаците и мъглата, се улавяше, че неволно се оглежда, напразно се опитва да надзърне отвъд могъщите хималаиски върхове в търсене на онази неясна линия, в която небето среща извивката на вълнистата повърхност — в търсене на нещо познато, в което да се вкопчи, да хвърли котва, преди смелостта му да се стопи ведно с увереността.

Пътеката — криволичещ низ от стъпала и утъпкана пръст — първоначално протягаше снага между обрасли с мъх борове, а сега

Читать дальше →