Господарят на дъжда

Начало книги

Фийлд се чувстваше така, все едно го варят на бавен огън. За миг стисна очи — влагата и горещината бяха непоносими, неподвижният въздух — натежал. Само тракането на пишещи машини загатваше за някакво движение. Фийлд изтри челото си с ръкав, отвори очи и погледна двата силуета, оживено жестикулиращи зад матовото стъкло. Все още спореха и той имаше неприятното усещане, че говорят за него.

Секретарката на Маклауд вдигна глава от машината и го изгледа изпитателно.

— Нов си, а? — попита и повдигна очилата си с полукръгли лещи.

— Да.

Тя с нищо не издаваше, че й е горещо, макар че беше три пъти по-едра от него и носеше вълнена жилетка.

— Свали си сакото, ако ти е горещо.

Той се усмихна и погледна вентилатора, който се въртеше вяло и без особен ефект. Пъхна ръце в джобовете си. На стъклото на кабинета беше гравиран надпис: „Главен инспектор Маклауд, началник Криминален отдел“, свидетелстващ за високо самочувствие. Макар че беше рано за заключения, Фийлд виждаше в това потвърждение на всичко, което бе слушал за Маклауд.

Читать дальше →