Сръбската пропаганда между българското население и опасността от нея

Начало книги

В онова също време, когато „Независимост“, нейните едномисленици, вие сами и въобще сичката наша емиграция проповядваше съюз между южните славянски племена, в Цариград сяка неделя почти дохождаха известия из западните страни на нашето отечество, че така наречената събска пропаганда се повече и повече сее раздор между българското население по тие заглъхнали места, т.е. че компанията на Милош Милоевича изпроважда агенти, които възбуждат народът против екзархията, че тя разпространява сърбизмът в чисто българските села и градове чрез книги, чрез учители и чрез множество други тайни помощи и че громадните суми, които сръбското министерство искало уж сяка година от скупщината за поробените под Турция южни славяни, се не харчат за друго нищо, освен за ущърб и за вред на нашата народност. Вие твърде добре знаете, че тие известия, дописки и частни писма произвождаха (и за съжаление и днес даже произвождат) такова негодование между тукашните наши литературни, търговски и журнални дружества, щото следствието на това бяха явните нападения на сръбският народ, отвореното писмо към министърът г. Мариновича и оние безумни и безнравствени клевети, които идиотите на в. „Право“ отправиха към нашата нещастна (?), но честна емиграция. Тие известия, дописки и частни писма се продължават даже и днес и негодованието на нашите цариградски българи, както и на по-голямата част от нашите по-развити хора, расте се повече и повече и не е чудно, ако след малко време вие видите, че на тоя вопрос ще да се даде твърде голямо значение, т.е. че той ще да придобие такива широки размери, щото ще да бъде в състояние да обяви даже война на вопросът за южнославянското единство.

Читать дальше →