Патиланчо Данчо

Начало книги

Щом се разделихме с батя Патилана, който на специализация за Париж замина, затъгува силно баба Цоцолана. Угрижи се много. Като болна стана. Не яде, не пие. Работа не хваща. Де седне, де стане, все току подхваща: „Ах, мой Патилане, без тебе не зная с мене що ще стане! Ти ме веселеше, ти ме и тешеше. Къщата без тебе е мрачна и пуста! Без тебе не мога, не мога, не мога!“.

Тая тъга тежка ни хвърли в тревога. На съвет аз свиках всички патиланци. Решихме, че трябва доктор да прегледа милата ни баба.

— Ще я види татко! — предложих аз бързо.

— Той ще й помогне — обади се Дана. — Нали излекува бате Патилана!

При татка заведох баба Цоцолана. Влязохме при него само двама с баба. Нашата дружина отвънка остана.

Баба Цоцолана всичко му разказа. Татко я изслуша. Към мене показа и рече засмяно:

— Ето ти лекаря. Своята дружина тука да докара. Два-три деня само прекарай при нея. Всичко ще ти мине. Тъгата ти, бабо, смях ще я разсее. Смехът днеска много болести лекува. Ела ни на гости! Хем ще погостуваш тука със децата, хем ще излекуваш несетно тъгата… Аз сега отивам при болни в селата. Но тука е Данчо. Добре ще прекараш. Болестта ще мине.

Читать дальше →