Момчето в снега

Начало книги

На Коледа през 1999 г. един пенсионер шофираше през планината от Осло към Хемседал. На седемдесет и една години, вдовец, той беше посетил дъщеря си за празника. По принцип този път му харесваше поради две причини: първо, защото не обичаше града — хубаво е да се измъкнеш от хората и вечните им потребности; второ, просто защото го обграждаше изключително красива природа. Гора, високопланински помни, върхове, езера — еднакво пленителни през всички сезони. Най-хубавото от Норвегия. Докъдето стига погледът, все неподправена красота. Тази година зимата беше подранила и да караш през натрупалия вълшебен сняг бе все едно да прекосяваш красивия, притихнал пейзаж на пощенска картичка. По принцип. Възрастният мъж не виждаше добре и се опита да си тръгне рано, за да се наслади на пътя до вкъщи. По светло. Но не, този път не потегли навреме. Мракът. Не го обичаше. Едно е да си седиш у дома пред огнището — хубаво е, в такива моменти изобщо не възразяваше, че земното кълбо се е завъртяло и е негов ред да потъне в прегръдката на нощта — всъщност е доста уютно. Да си сипеш чашка от нещо хубаво, да се сгушиш под одеялото на дивана, а навън да се пробуждат нощните животни и студът така да се е вкопчил в дебелите греди на стените, та дървесината да пука. Но в колата? Толкова далече от дома? Не, не му харесваше. Възрастният мъж намали скоростта и наклони лице още по-близо до предното стъкло. Беше купил нови фарове с обсег от 1000 м. Мощни фарове за извънредни ситуации като тази — запали ги, когато облаците се плъзнаха по небето и затулиха слабата светлинка на луната. Изведнъж се спусна леден, непрогледен мрак. Възрастният мъж притаи дъх и за миг се поколеба дали да не спре да изчака. Каква идиотщина, за бога! Навън бе почти минус двайсет градуса, а той е откъснат от хората.

Читать дальше →