Кървавата лавандула

Начало книги

Срещнах вампира преди 2 месеца. Оттогава животът ми е съвсем различен. По-трескав. По-тъмен. По-… кървав.

Два месеца по-рано…

— Тъпо копеле! Как можа!? Точно преди да заживеем заедно! Пазачът ми каза, че била хубава… Хубава уличница с черна рокля. Защо следващия път не ми изневериш пред прага на вратата! Може би пак ще си мислиш, че няма да се усетя. — Гласът на Анна доби застрашителни размери.

Допреди три дена я обичаше. Сега с почуда наблюдаваше изкривеното от ярост лице и се чудеше къде е изчезнала притегателната му сила. Остави обидите да рикошират в мозъка му, направи се на ядосан, засрамен, всичко друго, само не и безразличен, какъвто беше наистина, и излезе. Запъти се към магазина за червено вино и шоколадови бонбони.

Всъщност не й беше изневерил умишлено. Така се развиха обстоятелствата. Примамливи обстоятелства бяха. Момичето дори не си каза името. Просто се появи. Като по онези специфични жанрови филми. Най-важното, което прави красивата жена в такъв филм, е да се появи. И да изчезне, когато е най-необходима, което я прави още по-съблазнителна. Онова момиче му прошепна в ухото да я заведе у тях. Изглежда с това надхвърли традиционната кинотематика. Той винаги се съобразяваше с чуждите желания. Особено с тези на красиви и мистериозни амазонки, изплували от тъмното. Послушно я поведе по мокрите улици, послушно извади ключа от задния джоб на дънките си, отключи входната врата и я заведе в спалнята си и послушно й свали роклята. След това я целуна. Тя се отръпна рязко и отиде до огледалото. Той стоеше със затаен дъх и я наблюдаваше. Мислено прехвърли лицата на няколкото красиви жени, които беше виждал, и сега те му изглеждаха като египетски мумии, престояли в саркофага твърде дълго време. Тя разглеждаше отражението си.

Читать дальше →