Когато спираш да бъдеш майка

Начало книги

Сутрешните лъчи на слънцето все по-настоятелно се провираха през завесите в спалнята. Катя се беше молила този момент никога да не дойде, но утрото настъпи, много преди тя да стане готова да го посрещне. В съседната стая на нейния мрачен, неугледен апартамент спеше малката й дъщеричка — Поли. Милата Поли, която дори не подозираше каква драма тормози майка й.

Катя се изправи без желание и тръгна към кухнята със замислено изражение. Може би за детето така щеше да бъде най-добре. Защо да расте в скромния дом на майка си, когато можеше да бъде при успелия си баща.

Да, баща й.

Катя беше срещнала Мартин като студентка и се беше влюбила мигновено. През цялото време на техния брак беше подкрепяла и помагала на съпруга си за кариерата му в банката. Благодарение на нейната всеотдайност и загриженост, Мартин бе успял да се издигне в службата си и да стигне до шеф на една от най-големите банки в страната. Търпеливо бе чакала да настъпи подходящия момент, за да си родят дете. Беше необходим „подходящ“ момент, защото за Мартин всичко трябваше да е планирано. След седем години брак, след толкова много трудности преживени заедно, той поиска развод. Катя обаче не я болеше толкова от това. Не беше ядосана и заради двайсет годишната му приятелка, която веднага след развода им стана негова годеница. Катя страдаше, защото сега Мартин й взе детето.

Читать дальше →