Да оцелееш…

Начало книги

Тази неделя, 19 октомври, вятърът изглежда благоприятен. Посока — север-североизток. Тъкмо пасата чаках с нетърпение, за да потегля.

Една френска яхта ще ме изтегли от пристанището на Лас Палмас. Около мен цари особена атмосфера, в която намирам не само нужното ми сега приятелство, но и едно затрогващо разбиране. Консулът на Франция ме изпраща до яхтклуба. Прегръщам го и се разделяме. Отправям се към „Еретик“ с бащата на Боатьо. Съоръженията и провизиите, предварително проверени от консулските власти, както и току-що подареният ми радиоприемник бяха вече натоварени. Ветроходи с всевъзможни размери и форми се стрелкаха, щъкаха непрекъснато край мен — белите им ветрила приличаха на чайки; минавайки край мен, стопаните им понякога ме прекръстваха, за да ми върви. Дълбоко в сърцето си аз чувствувах, че започваше голямото изпитание.

Виждах само офицерския учебен кораб на испанския военноморски флот и вече мислех, че съм сам в морето, когато получих последния поздрав, най-тържествения: на ветрохода свиха трите марсела и рязко ги спуснаха сред плющенето на вятъра и ветрилата. За мен това беше като звън на камбани — сякаш приветствуваха успешния завършек, а не началото на пътешествието ми.

Читать дальше →