Сини оазиси

Начало книги

Беше мека септемврийска вечер. Чочо се бе опънал блажено на тесния диван, пред светещия екран на стария телевизор и упорито се опитваше да влезе във фабулата на поредния латиноамерикански сапунен сериал. „Упорито“ беше силна дума, защото непреодолимата дрямка решително го обсебваше. Той беше готов вече да и се предаде, когато телефонния звън го стресна.

Звънтящото като камбанки гласче на Люлю отекна с познатия тембър в ухото му и окончателно го разсъни. Люлю беше съученичката му от детски години, която като него, с отчайваща решителност, отказваше да свързва брак с индивид от другия пол. Преди около двайсетина години, след кончината на майка и, събра набързо багажа си и се запиля по София, за да търси обрат в живота си, който и до тоя момент така и на настъпи. Виждаха се два три пъти в годината, когато командировките и я довяваха към родния град. В такива моменти не пропускаше да му завърти един телефон. Срещите им, в някое уютно малко заведение, край пълната халба бира (това бе любимото им питие) бяха нещо като уютен оазис на отмора и отпускане. Те им даваха възможността да излеят онова натрупано огорчение от живота, което се бе събирало с течение на годините и бе стегнало немилостиво душите им.

Читать дальше →