Пресконференция

Начало книги

Един месец след поредния ценови шут на енергийната мафия в одрипавялата врата на българина и три дена след силната юлска градушка обрулила презрелите джанки в дворовете на обитателите на улица „Есперанто“, Гелето реши да свика „пресконференция“. За каква „пресконференция“ можеше да става дума на една полу-опустяла улица, населена с обеднели пенсионери и охърбавели от глад псета, ще се опитам да обясня по нататък.

Понеже Гелето, тарторът на пенсионерите в квартала, притежаващ неизчепаем речников фонд от оригинални термини, се славеше като най-информирания квартален индивид то логично бе скучаещата пенсионерска компания да се събира при него. Тези сбирки му носеха така желаното самочувствие в иначе мизерния и самотен живот. Той живееше абсолютно сам, в една много тясна, много опушена и много наблъскана с всякакъв инструмент барачка. Край нея имаше малка градинка садена с какво ли не и поливана грижовно от една стара водопроводна тръба, бивша прерязана чешма. Отрязано старо крушово дърво крепеше хилава асма. До бараката се мъдреше почти рухнала стара пристройка, заключена с два катинара и необитавана с години. Приветлива едноетажна къща допълваше семейната му собственост. В нея рядко стъпваше, само за да си приготви любимата шкембе-чорба и да преспи в ледено-студените зимни нощи. Основно обитаваше бараката, скрита зад полуизгнила телена ограда обкичена от ароматен жасминов плет. Преди четиридесетина години, при една екскурзия в Македония, той си бе харесал този ароматен храст и бе донесъл няколко малко коренчета от него. Сега тая жива, зелена ограда ароматизираше целия бедняшки квартал.

Читать дальше →