Две звезди

Начало книги

Едва ли има по-страшно чувство за човек от самотата. Може би срещата с грозното лице на смъртта би било по-страшно. Така си мислеше той в тая студена мартенска вечер. Беше спрял парното отопление, защото вече не можеше да плаща непосилно високите сметки. Втори месец се мотаеше без работа и всички парични резерви от мизерния му влог се бяха стопили като пролетен сняг.

Лежеше увит в излинялото одеяло и се взираше в полумрака на пустия хол. От полюлея светеше една единствена лампа. Другите бе отвил, защото ако не платеше тока Енергото щеше да го остави на тъмно.

Погледът му блуждаеше, очите го смъдяха. До възглавницата беше оставил полуотворено томче с разкази. Старите очила с малкия диоптър не му помагаха на отслабналото зрение.

Така ли трябваше да продължи обърканият му живот, в безпаричие, тъга и забвение. Младостта отдавна си бе отишла, а с нея и всички пориви и кроени планове. През живота му като метеор минаха няколко жени. С нито една не можа да заживее трайно. Коя ли беше причината? Сега вече нямаше значение. Явно жените не го харесваха или той не беше сторил достатъчното за да го харесат. Кореше се, но това не му помагаше. Беше един уморен, застаряващ мъж, една самотна угасваща звезда в края на жизнения си път.

Читать дальше →