Да се чуе на далеко

Начало книги

— Ей, Вачо-о-о, човеко-о, дай на бачо си Моньчо едни цигаре от она-а синята „Карелия“, дека и у Толедо я нема. Най ми е благо да пуша от неа. А па да за̀пала тук, у Враняк и у твоето кръчме, ша знайш е меелѐм, не ами — баш меелѐм. А̀ сега сипи от она-а върлата да си о̀плакна гърлото. А така! Е-е-х, у Толедо такъв кеф нема! Мерси! Кво правих там ли? У Испания? На гурбет бех, бачовото. И пак ша ида. Само да са о̀пра-а от сватбата на щерка ми, Мичето, че още ми се връти гла̀ва. Кина, моата булка дигна ръце от мен и от зето. Сватбата свърши, а она още ни праи салати и ни влачи бира. Оня ден ма напсува на деда̀ и замина за Испания. То сега там зреат маслините. Та ша бере маслини и ша учи испански думи. Я за една годин бранье на портокале можах да на̀уча само как са казва „Мерси“ на испански. Как ли? „Грациас“ са вика. Ама си има и една особенос. Като го кажеш, требе и да са олезиш, що иначе съ губи ефекто. Я си са леза без проблем, оти като вида убаво испанско булче само така знам да си израза чувството. Дали биат мъжете им ли? О-о-о, много са ревниви и налитат на бой. Мене обаче не моат да ма уцелат, що като вида напечено я ста̀ам бърз на кошута. Бегам та ми са не видат крачуните от високата скорос.

Читать дальше →