Любовна песен за утре

Начало книги

— Извинете… — наруши мъжки глас тишината в старата викторианска къща. — Търся госпожица Фейнстън.

Опряла кутия с почистващи препарати на хълбока си, Ейми слезе по стълбите.

— Аз съм Ейми Фейнстън.

Младият мъж показа личната си карта и се представи:

— Пол Майкълс от Обединена американска поща.

После свали шапката си и се усмихна.

— Колко е горещо днес!

— Да, в Боулдър през юни наистина е горещо — съгласи се Ейми.

Тя цялата бе плувнала в пот, макар че беше само по шорти и тениска.

Пол прибра картата в джоба си и нервно се изкашля.

— Значи вие сте единственото живо дете на Джеси и Вирджиния Фейнстън. Прав ли съм?

— Да…

— Ъъъ… Госпожице Фейнстън, поради неблагоприятно стечение на обстоятелствата, писмото, което ви нося днес, е трябвало да пристигне преди двадесет и пет години.

Ейми си помисли, че не е чула добре, и понечи да се засмее. Слушала бе доста комични истории за неразбориите в пощите, но тази бе направо невероятна. „Сигурно е станала някаква грешка. Аз тогава съм била само на три годинки!“ — мина й през ума.

Читать дальше →