Червената звезда

Начало книги

Това се случи по времето, когато в нашата страна едва започваше онова велико рушене, което продължава до ден днешен и, струва ми се, вече приближава към своя неизбежен и страшен край.

Неговите първи кървави дни така дълбоко потресоха общественото съзнание, че всички очакваха скорошния светъл изход от борбата — като че ли най-лошото вече беше минало и нищо по-лошо не можеше да се случи. Никой не си представяше колко здрави са костеливите ръце на мъртвеца, който душеше и продължава да души живото в конвулсивната си прегръдка.

Бойният устрем стремително обхващаше масите. Хората всеотдайно откриваха души пред бъдещето; настоящето се разтваряше в розова мъгла, миналото отминаваше някъде далеч, изчезвайки от погледа. Човешките отношения станаха крехки и неустойчиви, както никога преди.

В тези дни се случи онова, което преобърна моя живот и ме изтръгна от потока на народната борба.

Въпреки своите двадесет и седем години аз бях един от „старите“ партийни работници. Имах зад гърба си шест години работа с една година прекъсване в затвора. Бях почувствувал приближаването на бурята по-рано от мнозина други и я посрещнах по-хладнокръвно от тях. Налагаше се да работя много повече от преди, но наред с това не изоставях нито своите научни занимания — особено ме интересуваше въпросът за строежа на материята, — нито литературните — пишех за детските списания и така се издържах. В същото време аз обичах… или поне ми се струваше, че обичам.

Читать дальше →