Жрицата на змията

Начало книги

Моторът изръмжа, задави се в някаква металическа кашлица и спря. Тишината сякаш удари с камшик в ушите. Целият свят онемя.

Пилотът се обърна. Чертите на лицето му се бяха изопнали до неузнаваемост.

— Опитвам да намаля удара — процеди той през зъби. — Вържете се!

Боян Симов преметна раменните каиши, затегна токите, после погледна през десния прозорец на лекия двуместен самолет.

Долу, ширнала се до хоризонта, тъмнееше безкрайната джунгла като океан от къдрава зеленина. А през нея, разсякла и уплела плътната й снага в брилянтната мрежа на безбройните си притоци, се виеше в царствена леност Амазонка.

Амазонка, Парана Тинга на индианците — Царската вода!

Кръгозорът се губеше в теменужената омара на влажните изпарения, над които се стелеха розовите силуети на облаците.

Океанът на джунглата се надигаше, набъбваше. Кадифената му повърхност загрубя, накъдри се в неравни листнати хълмове. Откроиха се отделни дървета-гиганти, успели да извисят снаги над по-слабите си съседи. Изправиха се, настръхнаха грозно и предизвикателно.

Читать дальше →