Зеленият вампир

Начало книги

Няма фотонни звездолети, няма черни облаци, носители на чужд разум, нито космически пирати или нашественици, действието не се развива на непозната планета. И в тази книга Петър Бобев остава верен на себе си, на своята неизменна любов към земната природа и земните хора. И както винаги(може би със съвсем малки изключения) главният герой е българин, попаднал далеч от родината си в необикновена, екзотична, но все пак земна обстановка, където е носител на положителните качества, характерни за нашия социалистически съвременник. В случая това е биологът Иван Стамов, който е изпратен от ЮНЕСКО на забуления в тайнственост от легенди, предания и нерешени хипотези остров Мадагаскар, за да изучава тамошната флора и фауна.

С основание ще се запитате: какво ли ще е фантастичното в тази толкова земна книга? Може би там, на остров Мадагаскар, Иван Стамов ще срещне представители на чужд разум? Близо сте до истината. Действително има такава среща, само че не с чужд разум — в смисъл чуждопланетен, — а просто с друг разум на Земята. Идеята не е нова, защото човечеството открай време таи мечтата да не е единственото разумно същество на планетата. За да въплътят в реален образ тази мечта, писателите фантасти са надарявали с разум като се започне от червените кръвни клетки в нашето тяло (Никола Кесаровски — „Алена капка кръв“) и се стигне до какво ли не. Да си припомним говорещия котарак на Ариадна Громова в „Ние сме с еднаква кръв — ти и аз“, разумните делфини на Робер Мерл в „Животно, надарено с разум“, маймуните от „Планетата на маймуните“ на Пиер Бул и много други. Тук, разбира се, става дума за разум, който, макар и псевдонаучно, но все пак логично е обоснован, за разлика от приказно одухотворените персонажи в литературата.

Читать дальше →