Последният му полет

Начало книги

Ятото бързо набираше височина. Огреният от слънцето, назъбен като трион италиански бряг, в който се стържеха налитащите вълни, потъваше някъде назад, избледняваше и се стопяваше в мъглявината на морските изпарения. Отдолу блестеше Адриатика, огромен, лъскав като син сатен, нагънат в леки копринени тръпки и ошарен в чудна мозайка от белите отражения и тъмносините сенки на облаците.

Последен полет! Последен полет!

И край! Край на този неспирен кошмар — войната! Край на ужаса пред връхлитащия вражи самолет, пред зловещо зиналите дула на оръжията му, пред бляскащите огънчета от тези дула, пред сребристите дири на снарядите, опасващи самолета в коварната си паяжина, сред която дебне смъртта…

Най-сетне изминаха определените полети и сега го чака наградата, заслужената награда. Ще се прибере пак там, в Илиноис, ще купи работилницата на бай Спиро, ще си вземе вила и кола, ще заживее охолно.

Ще опита да забрави войната! Ще престане да се събужда нощем, облян в пот… Огън, пламъци, пламъци, които избухват отвред, и пропадане, падане, падане в някаква бездънна пропаст…

Читать дальше →