Гонитба из южните морета

Начало книги

Момчето тъй се бе улисало в заниманието си, че не усети приближаването на стария човек. Когато чу стъпките му, то трепна, обърна се уплашено и мушна нещо в джоба си.

Пред него стоеше висок мъж с дървена кутия през рамо и триножник в ръка. Лицето му беше обгоряло от слънцето, а косата му, която се подаваше под червеното таке — съвсем бяла. Той остави товара си на земята и седна на съседния пън.

— Тю! Изморих се. Много са преплетени пътеките ви — обърках ги. Наблизо ли е селото?

— Няма и половин час път — отвърна момчето.

Непознатият извади лула, натъпка я бавно и запали:

— Чудесно е при вас! Каква хубава гора, какви сочни полянки!

Погледът му се плъзна по зеленото кадифе на моравата, погали всяко цветче и всяка тревичка, спря се за миг върху черните напукани дънери на дъбовете и пъстрите усукани стъбла на буките, вдигна се нагоре над сочната зеленина на листата и се зарея в синевата на небето.

Момчето изведнаж почувствува, че този непознат белокос мъж му е близък, много близък. То не можеше да си обясни какво го привличаше толкова — дали бяха добродушните и малко насмешливи бръчици под топлите, кафяви очи, дали беше равният старчески глас, или…

Читать дальше →