Всичко в златния следобед

Начало книги

Униформеният мъж на вратата бе много любезен, но изглежда не бързаше да я отвори. Не му направиха впечатление нито новият „Кадилак“ на доктор Трейгър, нито козята му брадичка.

Така продължи, докато докторът не му се озъби.

— Но аз имам определена среща! Мистър Денис каза, че било спешно!

Тогава униформеният мъж се обърна и влезе в караулната будка, за да позвъни в голямата къща на хълма.

Доктор Сол Трейгър се опита да потисне нетърпението си, но десният му крак неволно натисна педала на газта и от ауспуха излетя облак изгорели газове.

Не можа да определи обаче до каква степен би могъл да замърси въздуха на Бел Еър, тъй като пазачът след малко излезе от будката и отключи вратата. Докосна шапката си за поздрав и се усмихна.

— Съжалявам, че ви накарах да чакате, докторе. Изкачете се нагоре по алеята.

Доктор Трейгър кимна любезно и колата потегли.

— Аз съм отскоро на тази работа, а човек трябва да е предпазлив в тези времена — извика мъжът след него, но докторът не го чу. Очите му бяха съсредоточени върху гледката пред него. Въпреки желанието си той беше поразен.

Читать дальше →