Времето не е пари

Начало книги

Двамата с Мак влязохме последни — другите членове на съвета вече бяха в заседателната зала и разговаряха по двойки.

— А, ето ви и вас — прекъсна за малко разговора си с един непознат едроглав мъж, нашият председател, — сядайте, сега започваме. Дневният ред е на масата.

Първата отляво бе Дени — сигурен съм, че сте срещали подобни същества и ще ме разберете — имат навика винаги да крякат, вместо да говорят нормално, пъхат си носа навсякъде и са ужасно нетърпими към всичко, което поне мъничко се отличава от простия модел за света, набит в главицата им. На това отгоре въпросната особа имаше нещо тъмнеещо се над горната устна, което подозрително напомняше недоразвити мустачки, а коленете й бяха толкова остри, че почти разкъсваха чорапогащника й.

Чувствата ни бяха взаимни. Разбира се, избрах мястото до нея — сигурно се досещате, че никога не съм харесвал особено жени с много остри колене. Тя ме стрелна, както ми се стори, със задоволство — сигурно си помисли, че жертвата сама каца при нея, а истината всъщност бе доста по-различна.

Читать дальше →