Лабиринт

Начало книги

На следващия завой вече се спрях. Нищо определено не бях разбрал дотук, а и напред виждах все същото — еднообразните високи стени от неизвестен мек материал, които нищо не обещаваха, завои, завои и много разклоняващи се коридори. Цял лабиринт. Трябваше да разбера какво се крие в него, да изтръгна тайната му въпреки подличкото олекване в стомаха ми, сякаш с всяка крачка рискувах все повече и някаква потайност ме дебнеше иззад завоите. Разбира се, това бяха глупости, смътните предчувствия и тем подобни са много уместни само с чашка кафе след вечеря в женска компания, така че не им обръщах внимание, още повече че всичко бе тихо, спокойно и съвършено пусто.

Наложих си да продължа напред. Това странно „каменно цвете“ (така си го нарекох, за да се чувствам малко по-уютно тук) бе моят шанс. Когато стените му се изправиха пред всъдехода ми, разбрах, че ако само го заобиколя, нищо няма да науча. И ето вече няколко минути внимателно пристъпвах все по-навътре. Отдолу — най-обикновена тазианска почва, а от двете страни скали, изградени от много мек наглед камък, покрит със зелено-синкав мъх и множество леки пукнатини, между които се оформяха миниатюрни „възглавнички“ с неправилна, заоблена форма. Много вандалско щеше да е да издълбая с бластера няколко ниши и се покатеря до билото на една от стените, но ако бях сигурен, че никой от нашите няма да разбере… Дали бих се въздържал?

Читать дальше →