Танцуващия с вълци

Начало книги

Не, прерията не беше погълнала лейтенант Дънбар. Но това бе първата дума, която му идваше наум. Сякаш всичко опираше о безкрая.

Грамадното безоблачно небе. Полюшкващият се океан трева. Накъдето и да погледнеше, очите му не срещаха нищо друго. Път нямаше. Нямаше и коловози, по които да поеме големият фургон. Само празно пространство.

Сякаш се рееше. Тази мисъл накара сърцето му да подскочи издълбоко и някак непривично.

Докато пътуваше из прерията, лейтенант Дънбар се беше отпуснал върху плоската открита седалка, а мислите му бяха изцяло съсредоточени върху душата. Изплаши се. И все пак пулсът му не беше ускорен, а съвсем нормален. От това несъответствие съзнанието му заработи възхитително. Непрекъснато се раждаха най-различни думи и той се опитваше да състави от тях фрази и дори цели изречения, които да опишат усещанията му. Но точните думи се намираха трудно.

На третия ден от пътуването някакъв вътрешен глас му прошепна: „Като религия е.“ Именно тази мисъл му се стори най-вярна. И макар думите да изглеждаха съвсем уместни, лейтенант Дънбар не беше наясно как да ги разбира, тъй като никога не е бил религиозен.

Читать дальше →