Доминик

Начало книги

— Отлично заплащане за кандидат годеници, желаещи да свържат живота си със самотни златотърсачи в Юкон. — Бриджит Лавал четеше обявата на висок глас. Трудно можеше да се каже, че в тона й прозираше някакъв особен интерес или ентусиазъм. Очите й се спряха върху лицето на дъщеря й. Под тънката копринена материя на халата раменете й стърчаха напрегнати. В малката стаичка проехтя циничният й смях, когато тя присви силно гримираните си очи и каза:

— Ma petite, тук в Сан Франциско също е пълно със самотни мъже, и една жена няма нужда да измръзва до смърт, за да се омъжи за някого от тях. — Бриджит продължаваше да се кикоти и отново погледна вестника. След това вдигна глава, отвори широко очи и се обърна към дъщеря си: — И нали не смяташ, че ще тръгна да се занимавам с това?

Доминик Лавал поклати отрицателно глава и хладнокръвно посрещна изпитателния поглед на майка си.

Доминик прекрасно си спомняше времето, когато очите и на двете бяха лазурно сини, а косата на майка й бе почти толкова наситено тъмна, колкото и нейната. Сега трескавите очи на жената пред нея бяха помътнели. Блясъкът, който навремето се разпалваше в искрящите им дълбини, бе изчезнал, а в косите й преобладаваха повече сивите оттенъци.

Читать дальше →