Опасна е нощта

Начало книги

Онази нощ мъглата беше гъста и влажна и светлината на малката луна едва проникваше през нея. Цял Лондон говореше за убиеца на младата жена, извършил престъплението през същата онази нощ. Същата нощ, в която Оливър Грей, херцога на Гринвил, беше полудял.

— Намерих я!

Мъжете, които се движеха в малка група по тясната уличка, се притискаха един към друг. Някои от тях държаха запалени фенери, чиито пламъци хвърляха трептящи сенки върху лепкавата от влага улица и кадяха тънки струйки дим в ледения нощен въздух.

Един мъж, дребен и жилав, тръгна към групата. Вървеше бавно, а устните му бяха стиснати ядосано. Мъжете напрегнаха слух, когато той започна да говори, тъй като по покритата с калдъръм улица се чу конски тропот, който наруши тишината на нощта.

Оливър Грей препускаше в галоп през мъглата, досущ като един от четиримата конници от Апокалипсиса.

Той дръпна рязко юздите на коня. Дорестият жребец се изправи на задните си крака, после подскочи нервно. Тъмната му кожа лъщеше от пот.

Читать дальше →