Златната кула

Начало книги

За пръв път в живота си Кал си помисли, че домът, в който е израснал, е малък.

Баща му Алистър спря колата. Излязоха тримата с Пакостник, който хукна през тревата с лай. Нямаше куфар, който да извадят, нито някакъв друг багаж. Кал беше тръгнал от дома на Майстор Джоузеф с празни ръце.

Не съвсем с празни ръце — обади се Аарън в главата му. — Аз съм с теб.

Кал опита да сподави усмивката си. Щеше да бъде странно, ако баща му го видеше да се хили без причина, особено предвид факта, че нямаха много поводи за усмивки. Силите на Майстор Джоузеф бяха победени от Магистериума, но на висока цена. Загинаха мнозина, а Аарън, най-добрият приятел на Кал, бе съживен — но само за да умре отново.

Поне така мислеха всички.

— Добре ли си? — присви очи Алистър. — Тъжен ми изглеждаш.

Кал се отказа да сдържа усмивката си.

— Просто се радвам, че съм вкъщи.

— Не те упреквам — прегърна го баща му.

И отвътре къщата му се стори някак по-малка. Отиде в спалнята си, а Пакостник го следваше по петите. Беше странно да го вижда като обикновен вълк със зелени очи, а не въртящи се като на обсебен от Хаоса. Кал посегна надолу и почеса ушите на четириногия си приятел, а вълкът се прозя, като тупаше с опашка по земята.

Читать дальше →