По мъж така не съм копняла

Начало книги

Сара потопи четката в бидона със светлосив емайллак. След това се изправи и разкърши тяло. Беше на двадесет и осем години и в отлична физическа форма, но въпреки това след дългото стоене наведена гърбът я болеше ужасно.

Постоя известно време заслушана в плискането на вълните по дървения корпус на лодката. В пристанището Чарлстън цареше обичайната дневна суетня. Бучаха мотори, носеха се викове на рибари, а над водата с крясъци се стрелкаха чайки.

Зад гърба й се чуха стъпки. Обърна се и надникна над покрива на кабината. Загорял от слънцето младеж мина уверено по трапа и скочи леко на палубата.

— Внимавай, Сенди! Току-що е боядисано! — извика му тя, но той вече се беше опрял на стената на каютата.

— По дяволите! Не можа ли да сложиш преграда? Или поне да смениш боята?

— Тази лодка е била боядисана в сиво, бяло и черно от самото начало. Между другото, ти тогава си ходел прав под масата. — Сара премести бидона с боята. — Освен това, Грег никога не правеше промени.

Читать дальше →