Цвят от скреж

Начало книги

Мъртъв.

Да, мъжът беше мъртъв. Мисти се беше навела, за да събира билки, а когато се изправи и погледна към залязващото слънце, видя мъртвия мъж. Тя пое дълбоко глътка свеж въздух, пропит с аромата на боровите гори, и втренчи поглед в една точка от планинското било, намиращо се на около четирийсет метра от нея. Там, простряно под един огромен дъб, лежеше тялото на мъж… едър, гол мъж.

Гърлото й се сви, тя остави кошницата си на земята и хвърли поглед през рамо. Приятелката й Лъки я следваше и водеше със себе си понито, което теглеше малката каручка с торбите. Момичетата събираха билки от три часа и торбите бяха пълни с див джоджен, босилек и още много растения, от които се приготвяха лечебни отвари.

Мисти започна да вика, но бързо престана. Не биваше да тревожи Лъки, още не. Може би тази стряскаща гледка да беше само трик на светлината, която бавно гаснеше. Тя чу прошумоляването на тревите, когато любимецът й — малък енот — тръгна към нея. Без да се замисли, тя се наведе, вдигна го и притисна топлото му пухкаво телце към гърдите си. А после отново посвети вниманието си на големия дъб, чийто тъмен силует се извисяваше на червения хоризонт. Предпазливо продължи да върви по пътеката. Трябваше да провери дали мъжът наистина е мъртъв, защото ако можеше, тя щеше да му помогне.

Читать дальше →