Във всички галактики

Начало книги

Отдясно склонът беше ослепително бял, а отляво — непроницаемо черен. Те вървяха по дъното на прохода, по самата граница между светлината и мрака, между жегата и студа, но не долавяха разликата в двете крайности. Светлината беше безжалостно неподвижна, тъмнината — също; жестоката голота на камъка царуваше и там, и тук; едно и също мрачно небе се плъзгаше над всъдехода, повтаряйки завоите на прохода. Даже камъните не тракаха под гъсениците както на Земята, а някак по-рязко и по-грубо. Липсата на въздух лишаваше звука от обикновените обертонове; металът и само металът беше негов проводник.

Самите хора бяха в калъфи-скафандри, а и скафандрите бяха поставени в калъфа-кутийка на всъдехода. Пет часа вече в скафандър, където въздухът си беше като въздух, но кой знае защо всички усещаха вкус на гума, пластмаса и метал в него. А отвън — мрак и пламък, застинала клада на безжизнена материя. И нито един земен цвят!?

Читать дальше →