Принципът на неопределеността

Начало книги

Краката му често се подхлъзваха и това безпокоеше Берг. Ех, че досадно! Грубите, скроени от един обущарски калъп ботуши го правеха подозрително тромав, когато върху подметките му се наслояваха лепкави буци глина, защото той бе свикнал да носи обувки, от които калта падаше от само себе си. Незначително обстоятелство, което те не предвидиха. Колко ли още такива грешки ще се открият?

За щастие пътят беше безлюден.

Когато глината бе сменена с пясък, Берг въздъхна облекчено. На склона се спря. Самотен дъб ронеше листа и те бавно падаха. Полетата бяха ожънати и в далечината потъваха в сивкава лека мъгла. Далече напред, там, накъдето водеше пътят, смътно се извисяваше върхът на селска църква.

Броячите не ги бяха подвели, мястото се оказа същото. Но времето? В кой ли век го беше захвърлил принципът на темпоралната неопределеност? Седми, седемнадесети? Изглежда, отговор можеше да получи само в града.

Читать дальше →