Операция на съвестта

Начало книги

В чакалнята на болницата беше тихо, топло и светло. Храм на чистотата и реда, където даже никелираният плювалник на високи крачета имаше вид на жертвеник, издигнат в чест на хигиената.

Срещу Исмен седеше мустакат човек с немигащи тъмнокафяви очи, изправил глава като офицер на парад. Порцелановата белота на яката плътно стягаше набръчканата му шия. Към рамото на мустакатия се притискаше слабичко момченце с прозрачно, почти синкаво лице. Над главите им се разстилаше плакат: „Душевното здраве — залог за щастие“. Други плакати възвестяваха също толкова безспорни истини.

„И-и-ъ!“ — изви нещо тъничко зад вратата, която водеше към операционната.

Ръката на сина му изплашено се размърда в дланта на Исмен.

— Татко, ще боли ли?

— Няма, нали ти казах — по навик го успокои Исмен.

— Можеха и да побързат — каза мустакатият, без да се обръща към някого.

Исмен наведе глава — да не би изразът на лицето да издаде мислите му. С какво наслаждение би хванал този глупак за порцелановата яка и би удрял тила му в стената, докато избие всичкото му тъпоумие!

Читать дальше →