Гениалният дом

Начало книги

— Моля — с широк жест го покани Юрков. — Избирайте.

— Тук ли? — запита Смолин, като излизаше от реалета.

— Ако ви харесва.

Изпъстрените с точици очи на Юрков бягаха встрани, уж безучастно, но в тях за миг плисваше стаена дяволитост. Смолин недоверчиво се огледа.

Тревата на поляната пъстрееше в толкова ярки съцветия, че ти се искаше да ги притиснеш до гърдите си. Редките брези хвърляха върху нея прошарена сянка. От трите страни напираше гора, а от четвъртата поляната се спускаше терасовидно към сребриста рекичка, отвъд която се редуваха хълмове чак до хоризонта. В млечносинкавата далнина на небето се врязваха снежни върхове.

Смолин пое дълбоко въздух.

— Чудесно е тук…

— Тогава да започваме — делово каза Юрков.

Жилавата му фигура се пресегна през борда на реалета.

Той измъкна от седалката на реалета голяма, явно тежка чанта, извади оттам полупрозрачен кристал и го подаде на Смолин. По форма приличаше на кристалното яйце, с което Смолин бе играл в детството си. Само че по размери това яйце бе доста по-голямо от старинната играчка.

Читать дальше →