Тръстиковият път

Начало книги

Преди години в държавните документи никога не наричаха Вейчъл Кармауч екзекутор. Използваха думата електротехник. Това бе в ония далечни времена, когато електрическият стол се намираше в затвора „Ангола“. Често обаче му се налагаше да пътува с камионетка от един до друг областен затвор. Заедно с генераторите. Вейчъл Кармауч вършеше държавна работа. Много го биваше.

В Нова Иберия всички знаехме какъв е истинският му занаят, но се правехме на разсеяни. Той живееше сам в къща от небоядисани кипарисови дъски с ламаринен покрив, укрита в гъстата сянка на дъбовите дървета край река Теш. Не садеше цветя в двора си и рядко разчистваше падналите листа, но винаги караше нова кола и я лъскаше с религиозно благоговение.

Всяка сутрин го виждахме да седи сам край тезгяха на едно кафе на главната улица, облечен с грижливо изгладени сиви или бежови дрехи и с платнено каскетче на главата. Наблюдаваше в огледалото останалите клиенти, надвесил над кафеената чашка леко щръкналите си зъби, сякаш чакаше ред да заговори, макар че в действителност много рядко завързваше разговор.

Читать дальше →