Салонен разговор

Начало книги

Закъснявах умерено. Никой не очаква титулярката на нова дисциплина да идва навреме. Преди да вляза в залата подръпвам подгъва на малката черна рокля без ръкави и за последно подреждам естествено кафявите си къдрици. Съвършена съм, доколкото е възможно. Танцът може да започне.

Вляво от входа, подредени в прегледни и неестествени групички, заети с принудени разговори са дамите и господата от всички специалности — филолози, геолози, философи, медици, теолози, педагози, атрактивно натъпкани в смокинги и парчета оскъдна коприна. Кимат си любезно. И гледай ти: Нина е в западния център на всеобщото внимание. На изток е катедрата за оратора. Златна коса, направена на кичури, роклята с пайети, дълбоко изрязана от двете страни, с още по-златен основен цвят.

— Тази вечер изглеждате ослепително — разтапя се шефът ми и един от шестте ми актуални обожатели, които директно се осмеляват да демонстрират мъжкия си интерес. Останалите господа регистрират присъствието ми, обмислят частична промяна в курса, докато не се подплашат от академичната ми тежест, като че ли това са реални килограми. Нина, към която при всяко разминаване трябва да се обръщаме с „госпожо доктор“. Ах, скъпи нейни студенти от мъжки пол, какво ви се готви! И с нея си кимваме любезно, прехвърляйки с усмивка конкуренцията между областите на науката и на желанията. Знам как ще шушукат щом отмина.

Читать дальше →