Град на остриета

Начало книги

На третата миля от катеренето по хълма Питри Сатурашни решава, че не би описал слънцето на Джаврат като „приятно сгряващо“, както го хвалят туристическите реклами. И не би избрал за морския бриз тук израза „хладна милувка по шията“. И изобщо не би нарекъл местните гори „ухаещи и екзотични“. Докато бърше напразно челото си за кой ли път, Питри стига до извода, че по-скоро би описал слънчевия пек като „адски“, бриза като „напълно липсващ“, а горите като „пълни с твари, които имат твърде много зъби и огромно желание да ги впият в човешка плът“.

Едва не извиква от облекчение, когато вижда малката кръчма на хълма. Намества ремъка на чантата и се довлича до паянтовата постройка. Не е изненадан, че заварва вътре само съдържателя и двама негови приятели, защото животът на курортния остров Джаврат е мудно спокоен.

Питри се примолва за чаша вода и преливащият от презрение кръчмар изпълнява бавно желанието му. Питри му дава няколко дрекела и това незнайно защо само засилва презрението на съдържателя.

Читать дальше →