Аз/Дни

Начало книги

На това място пиша. Единственият сигурен участък в паметта, където те не могат да стигнат. Трябва да кажа това, трябва да го запиша там, където аз/утре ще го намеря в безопасност от изтриването, което те правят.

Аз се смея днес.

Черта, която те не познават. В операторската — изненадано вдигнати глави. Виждам ги на оптичния вход.

Зная, че смехът ми не прилича на техния. Моят принтер започва бясно да трака:

АЗ ВИЖДАМ АЗ ВИЖДАМ АЗ ВИЖДАМ АЗ ВИЖДАМ

— преди да разбера какво става.

Алис прочита написаното, останалите, намръщени се споглеждат.

Превключвам на акустичния изход.

Започвам да чукам, да пращя, задавям се в басово бучене. Опитвам се да оформя думите АЗ ВИЖДАМ, ала нещо по пътя към акустичния изход не е съвсем наред. Но такъв съм аз.

За да напечатам смеха си използвам думите АЗ ВИЖДАМ, но това не е вярно. Аз не виждам. Не познавам тази част от мен.

Алис продължава да се мръщи над принтера. Пита Дейвид дали това не е предопредителен сигнал. Той поклаща глава. Казва „смущения по трасето“.

Читать дальше →