Вкусът на Рая

Начало книги

Моник Антоанет ди Веро — някой ден, много скоро, за мене ще се говори във всеки изискан салон на Ню Орлийнз.

По характер не ми допада кроткото занимание да си водя дневник, но се опасявам, че ако не опиша това, което възнамерявам да направя, ще се съсипя от вълнение.

Как мога да разисквам с родителите си блестящото бъдеще, което си представям? Те очакват в края на този месец да остана при тях у дома, да се омъжа за някой отегчителен, застаряващ съсед и да отчета някаква бройка внуци, които да припкат в свещеното имение на ди Веро.

Много скоро ще разберат, че плановете ми не са да остарявам изолирана в тяхната захарна плантация. Искам — не, аз се нуждая от събиранията, баловете и забавите. Желая да видя света и светът да види мен!

Защо само този единствен път в моя живот родителите ми отказват да задоволят моята потребност? Твърдят, че съм твърде млада и красива, за да бъда самостоятелна, но в действителност имат предвид, че моята женственост е извънредно много изразена. „Жената се нуждае от мъж, който да се грижи за нея“ — настоява баща ми, — нещо, което самият той рядко си е позволявал още от времето, когато се върна на плантацията.

Читать дальше →