Златната планина

Начало книги

Синьото небе е прозрачно като бистрите води на планинско езеро. Във висините се носят леки перести облаци, сякаш лети ято жерави. Под облаците се рее орел с широко разперени криле. Той прави бавни кръгове и гледа надолу. Там се простират планини с бели снежни калпаци, тъмнозелени гори, планински езера, подобни на късчета счупено огледало, бялата дантела на водопади, сребърните ленти на рекички… Ала не тази позната гледка интересуваше орела. Зорките му очи бяха приковани към големия бял камък при реката, върху обраслия с мъх склон на хълма. На камъка седи човек, а наблизо до него се върти черна като смола жива топчица. Колко е тлъста тази топчица! Добре ще е, ако се спусне на камъка и сграбчи черната топчица и я занесе на своите гладни дечица в гнездото, навръх планинския бор… Но човекът му пречи… Защо е дошъл тук, в това затънтено място? Какво търси?

На тези въпроси човекът, който седеше на белия камък, не би могъл да отговори. Той легна по гръб, загледа се в синьото пусто небе, видя орела и като прегърна черния пудел каза:

Читать дальше →