Вечният хляб

Начало книги

Малката рибарска лодка бавно се приближаваше към остров Фер от групата Фридландски северни острови в Немско море1. Беше есенна вечер. Силният северен вятър обливаше рибарите с ледени пръски вода. Уловът бе лош и посинелите им от студ лица бяха намръщени.

— Тази година зимата ще дойде рано — рече най-старият рибар, който от време на време пуфкаше дим от късата си лула.

— Да, така изглежда — отвърна му един младок и като помълча известно време, добави: — На Карло пак са откраднали мрежата, и то новата!

Всички се оживиха. Рибарите започнаха да обсъждат кой може да краде между тях.

— Според мене е работа на Ханс — отсече младият рибар.

— Ханс ли? Какво ти хрумна! — чуха се учудени гласове.

Ханс беше болнав, слаб, приличен на скелет висок старец, който живееше в стария изоставен фар.

— Ханс? Та той едва си влачи краката! Какви доказателства имаш?

— Ами такива, че Ханс дебелее — заяви младият рибар.

Това беше истина. През последните седмици лицето на Ханс доста се позакръгли и тази загадъчна пълнота накара да тръгнат какви ли не приказки из селото.

Читать дальше →