Синият слон

Начало книги

Вятърът измени неочаквано посоката си и задуха от брега към океана. Бодливият снежен прах като змия запълзя след него между торосите. Вятърът го подхвана на своите широки крила, завъртя го нагоре и го хвърли срещу бързо плъзгащата се шейна. В шейната имаше двама човека: голям и малък, баща и син. Бащата се казваше по чукотски — Ермечин, синът — по руски Пашка. Ермечин беше прехвърлил петдесетте. Той беше ловец. Пашка беше живял на света пет пъти по-малко от бащата. Той ходеше на училище и също беше ловец. Това знаеха всички. И майка му, и учителката, и началникът на зимовището Степанов, и лекарят Андрей Иванович, и радистите… Ермечин много пъти беше излизал със сина си в морето. Пашка му помагаше да управлява лодката, първи забелязваше в свободната от лед вода предпазливите животни, дереше нерпата, а веднъж сам застреля морж. След този случай бащата и синът започнаха да ходят на лов като равни. Сега Ермечин караше Пашка за ваканцията от училище вкъщи. Пашка добре се учи цялата зима. Ермечин му подари за това нова берданка, а учителката — голяма красива книга. На кориците й бяха нарисувани зелени палми, ярко розов папагал с извит като моржов зъб клюн и голям, с увиснали уши слон. Нито едното, нито другото, нито третото Пашка беше виждал някога през живота си.

Читать дальше →