Вълка от Уолстрийт

Начало книги

— Ти си никой! Абсолютно нищожество! Пълна утайка! — каза новият ми шеф, докато ми показваше борсовата зала на „Л. Ф. Ротшилд“. — Разбра ли, Джордан?

— Няма проблем — отвърнах.

— Чудесно, защото ти си едно нищо. — И продължи да ме води напред.

Вървяхме през лабиринт от кафяви махагонови бюра и черни телефонни кабели на двайсет и третия етаж на кулата от алуминий и стъкло, чиито четирийсет и един етажа се извисяваха величествено над прословутото Пето Авеню в Манхатън. Обширната зала, някъде към петнайсет на двайсет метра, бе потискащо помещение, претъпкано с бюра, телефони, компютърни монитори и седемдесет крайно неприятни юпита. Сега, в 9:20 сутринта, всички бяха вече без сака, четяха „Уолстрийт Джърнъл“ облегнати на столовете си и ликуваха от положението си на млади господари на вселената.

Да си господар на вселената… ами май беше доста благородно занимание; докато вървях с евтиния си син костюм и селски обувки усетих, че си мечтая да стана като тях. Но новият ми шеф си направи труда да ми припомни, че още не съм — ни най-малко.

Читать дальше →