Кръстоносен поход по джинси

Начало книги

— … а това — каза д-р Симиак — е трансмитерът на материя. Долф Веха бе загубил ума и дума и гледаше със страхопочитание огромния апарат, заемащ цялата задна стена на лабораторията. Подът бе покрит с дебели, добре изолирани кабели. Освен това имаше и един висок плот с лампички, копчета, ръчки — и всичко означено с неразбираеми цифри и знаци. Изведнъж Долф почувствува как се смалява пред грамадната машина, с която можеше да се установява връзка с миналото. Той беше единственият син на д-р Веха, приятел на двамата учени, изобретили машината на времето. Месеци наред момчето бе молило да надзърне в лабораторията и ето че сега, през коледната ваканция, беше получило разрешение. Но не бе си и помислило, че трансмитерът на материя може да има такъв величествен вид.

— Това какво е? — попита Долф, сочейки средната част на апарата, която приличаше донякъде на телефонна кабина с дебела изолация на стените и прозрачна врата, висока колкото човешки ръст. Тя не беше направена от обикновено стъкло, а от някаква пластмаса, която според д-р Симиак, била вечна.

Читать дальше →