Тъмнината, която предхожда

Начало книги

Никой не може да издигне стени срещу онова, което е забравено.

Цитаделата Ишуал бе покорена в зенита на Апокалипсиса. Ала не защото армия нечовешки сранки превали стените й. Нито защото някой дракон, носещ огъня на пещта в сърцето си, събори портите й. Ишуал бе тайното убежище на върховните крале на куниюрите, а никой, дори Не-богът, не можеше да обсади тайна.

Месеци по-рано Анасуримбор Ганрелка II, върховен крал на Куниюри, избяга в Ишуал с останките от домочадието си. От стените неговите стражи гледаха с тъга тъмните гори под тях, а мислите им бяха поразени от картини на горящи градове и виещи множества. Когато вятърът стенеше, те се вкопчваха в безчувствения камък на Ишуал, припомнили си роговете на сранките. Повтаряха си един другиму полугласни успокоения. Не бяха ли избягали от преследвачите си? Не бяха ли стените на Ишуал здрави? Къде другаде можеше човек да преживее края на света?

Чумата покоси първо върховния крал, както може би беше редно: Ганрелка не правеше нищо друго в Ишуал, освен да плаче и да се разкъсва от безсилен гняв, така както само император на нищото може да се гневи. През следващата нощ членовете на рода му отнесоха тялото долу в гората. Там видяха очите на вълците, в които се отразяваше светлината на кладата. Не пяха погребални песни, само няколко угнетени молитви.

Читать дальше →