Кървави белези

Начало книги

Колата се движи на изпарения. Не съм виждал бензиностанция от часове и стрелката на бензина опасно клони към червеното. Трябва да се отклоня от пътя, но полята изглеждат безкрайни, сякаш твърдо решени да се точат край мен, докато двигателят изръмжи за последно. Въпреки че все още е рано, денят е сух и горещ. Ветрецът, който влиза през отворените прозорци, само раздвижва въздуха, без да го разхлажда.

Карам надвесен над волана в очакване колата всеки момент да загасне. И точно тогава виждам процеп в зелената бариера. Вляво има път, чийто край се губи в житните поля. Завивам, колата започва да подскача по неравните коловози, изобщо не ме интересува накъде отивам, стига само да е далеч от хорските погледи. Пътят води към горичка. Клоните на дърветата дращят по прозорците, докато навлизам с аудито навътре и загасям двигателя. Тук, в сянката на дърветата, е по-прохладно. В тишината дочувам шум от течаща вода. Затварям очи и отпускам глава назад, но няма време за почивка.

Читать дальше →