Родена във вторник

Начало книги

— Гоооол! — изкрещях аз. — Гоооол! Дааа! Ха-ха-ха! Точно в горния ляв ъгъл. Уха! — затичах по игрището като луда и направих едно бързо циганско колело.

— На ти, Рикардо! — извиках с цяло гърло.

Пол дойде до мен и ме прегърна. Да! Онези момчета от „Кучето и патицата“ се мислеха за много печени, след като бяха успели да привлекат в отбора си истински италианец, който играе от петгодишен. Но аз отбелязах гола! О, да!

Моите съотборници от „Куин Шарлът“ направо се търкаляха по тревата от смях.

— Ха-ха-ха — превиваше се Лео. — Размаза ви едно момиче. Ха-ха-ха!

— Едно момиче — обади се и Пол, в случай че не са разбрали.

Марк Стебинс погледна накриво Рикардо, който бе почервенял като домат. Това сигурно бе най-неловкото положение, в което бе изпадал. Посочи ме с показалец.

— Va fancoul! — викна той. — Non е ragazza!

Не ми трябваше превод: „Това не е момиче“. Често ми го казваха. Свих рамене и му изпратих въздушна целувка. Той ядно ритна тревата пред голлинията.

Читать дальше →