Дуел

Начало книги

Боби Камерън се намираше в Южна Франция, когато баща му умря.

Обяздваше енергична едногодишна кобилка на име Мираж за легендарния френски собственик на състезателни коне Паскал Бремо. Притискайки крака към хълбоците й, той завърши третата обиколка. Сухата прах на тренировъчния ринг се надигна около него в плътен, задушаващ облак. Той едва удържа кашлицата си — не искаше да подплаши животното. Отпусна се на седлото и започна да язди в ленивия каубойски стил, с който беше прочут, после затвори очи, за да се слее с движенията на коня. Скоро усети напрегнатото потръпване на стегнатите млади мускули между бедрата си и изпъването на сухожилията, когато Мираж запрепуска. Двамата с кобилата се превърнаха в едно. В плавно същество, което обикаляше ритмично ринга под жаркото слънце на Лазурния бряг.

— Не! Не става. Все още клони наляво. Виждаш ли?

Гласът принадлежеше на Анри Дювал, треньора на Бремо, който стоеше намръщено до ринга. Носеше шорти и тениска, а малкото останали кичури от тъмната му коса бяха залепнали от пот по челото му. Дювал не спираше да дава указания на Боби с викове, като от време на време прекъсваше, за да излее буйния си галски темперамент по мобифона.

Читать дальше →